Житосвят (Zhitosvyat)
Житосвя̀т е село в Югоизточна България, община Карнобат, област Бургас.
Село Житосвят се намира на около 41 km запад-югозападно от центъра на областния град Бургас, около 20 km южно от общинския център град Карнобат и около 22 km северозападно от град Средец. Разположено е по полегат южен склон на хълм от югоизточните склонове на Хисаро-Бакаджишкия праг при прехода му към Бургаската низина. Надморската височина в центъра на селото при църквата е около 176 m. Общият наклон на терена е на юг, към течащата на около 5 km от селото Господаревска река, в която се оттичат водите на множеството прорязващи землището на селото дерета: Коручешменското дере – най-западното дере, граничещо със селата Правдино и Добриново, Хутулското дере – на километър източно от Коручешменското дере, Кочина дере, Орлешки камък, селското дере, Карабаютското дере и Манастирското дере, което приема водите си от „Касаджиковия кайнак“.
През Житосвят минава третокласният републикански път III-795, който на юг води през село Малина, през кръстовище с второкласния републикански път II-53 и през село Драка към връзка с второкласния републикански път II-79 (Елхово – Бургас), а на север през селата Екзарх Антимово и Драганци и след пътен възел с автомагистрала Тракия продължава до връзка западно от Карнобат с първокласния Подбалкански път. Общински път от Житосвят на запад води през селата Добриново и Сан-Стефано до село Железник.
Землището на село Житосвят граничи със землищата на: село Екзарх Антимово на север; село Черково на североизток; село Орлинци на изток; село Малина на юг; село Правдино на югозапад; село Добриново на запад.
В землището на Житосвят има 4 язовира.
Населението на село Житосвят, наброявало 1437 души при преброяването към 1934 г. и 1485 към 1946 г., намалява до 371 към 1985 г. и 104 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 149 лица, за 125 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за останалите – „не отговорили“.
Село Житосвят се намира на около 41 km запад-югозападно от центъра на областния град Бургас, около 20 km южно от общинския център град Карнобат и около 22 km северозападно от град Средец. Разположено е по полегат южен склон на хълм от югоизточните склонове на Хисаро-Бакаджишкия праг при прехода му към Бургаската низина. Надморската височина в центъра на селото при църквата е около 176 m. Общият наклон на терена е на юг, към течащата на около 5 km от селото Господаревска река, в която се оттичат водите на множеството прорязващи землището на селото дерета: Коручешменското дере – най-западното дере, граничещо със селата Правдино и Добриново, Хутулското дере – на километър източно от Коручешменското дере, Кочина дере, Орлешки камък, селското дере, Карабаютското дере и Манастирското дере, което приема водите си от „Касаджиковия кайнак“.
През Житосвят минава третокласният републикански път III-795, който на юг води през село Малина, през кръстовище с второкласния републикански път II-53 и през село Драка към връзка с второкласния републикански път II-79 (Елхово – Бургас), а на север през селата Екзарх Антимово и Драганци и след пътен възел с автомагистрала Тракия продължава до връзка западно от Карнобат с първокласния Подбалкански път. Общински път от Житосвят на запад води през селата Добриново и Сан-Стефано до село Железник.
Землището на село Житосвят граничи със землищата на: село Екзарх Антимово на север; село Черково на североизток; село Орлинци на изток; село Малина на юг; село Правдино на югозапад; село Добриново на запад.
В землището на Житосвят има 4 язовира.
Населението на село Житосвят, наброявало 1437 души при преброяването към 1934 г. и 1485 към 1946 г., намалява до 371 към 1985 г. и 104 (по текущата демографска статистика за населението) към 2021 г.
При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 149 лица, за 125 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за останалите – „не отговорили“.
Карта - Житосвят (Zhitosvyat)
Карта
Страна - България
 |
 |
| Национално знаме на България | |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
| ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
|---|---|---|---|
| BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
| ISO | Език (лингвистика) |
|---|---|
| BG | Български език (Bulgarian language) |
| TR | Турски език (Turkish language) |